ЗАСЛА̀НЯМ, -яш, несв.; заслоня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Предпазвам някого или нещо от удар, природно въздействие и др., като служа за прикритие; заслонявам. И тя остави покрива, който я засланяше. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 35. Те го видяха как драсна клечка кибрит, наведе се предпазливо, за да заслони с ръце пламъка от вятъра. М. Грубешлиева, ПИУ, 183. Бабата премига, / засланя с длан очи, а дядо се надига. К. Христов, ЧБ, 83. Аз съм цвете. / Но не искам никой / с лейка да ме ръси, за да никна. / Искам на дъжда да ме оставят, / да не ме засланят с кол за завет. Е, 1981, бр. 1067, 1. // Поставям нещо (ръка, козирка и под.) на челото над очите си с цел да им направя сянка, за да видят нещо по-добре; засенчвам. Заслоних очи с ръка. Слънчо изсочи иззад хълма. Г. Марковски, СК, 142. // Прен. Закрилям, прикривам от нападки. Виж го ти това Мишле! То се опитва да заслони брат си и даже да поеме моята вина. Ем. Манов, МПЛ, 319.
2. Закривам от погледа. Отдалече Стоиловата планина прилича на грамаден буреносен облак, каменната стена израства току зад селото и засланя половината свят. Н. Тихолов, ДКД, 183. А облак лази, / расте и вий снага космата, / засланя слънце; в небесата тъмней зловещо... П. К. Яворов, Съч. I, 47.
3. Прен. Остар. Намалявам значението, важността, въздействието на някого или на нещо (обикн. на някакво чувство, събитие и под.), оставям го на заден план; засенчвам, затъмнявам. Тая мисъл засланяше всичко друго; всичко беше тъй малко, незначително, нищожно и обикновено! Ив. Вазов, Съч. Х, 97. Но в същото време изпитва той и друго чувство, което засланя и облекчението, и радостта му – чувство на някаква гузност. Т. Влайков, Пр I, 127.
4. Прен. Остар. Изпъквам с качествата си над някого и го надминавам в изявата си, правя да не се забелязва; засенчвам, затъмнявам. И неговото искане безпрекословно се приема, а думата на Прангата остава без важност и без значение. На Прангата изпърво бе криво и мъчно, задето Дочо тъй го засланя. Т. Влайков, Съч. III, 120. засланям се, заслоня се страд. Но това чувство скоро се заслони от по-други чувства. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 238.
ЗАСЛА̀НЯМ СЕ несв.; заслоня̀ се св., непрех. С обст. поясн., обикн. с предл. в, зад, под, към. Заставам, скривам се зад нещо, за да се предпазя, обикн. от някакво природно въздействие, удар и др.; заслонявам се, затулям се. – Поседни, бай Филипе – каза стражарят и му поднесе трикрако дървено столче. – Па заслони се тук на завет. Т. Харманджиев, КН, 142. Като че ли снаряди падаха върху главата на Рангела. Сякаш бе на фронта, та току гледаше да се заслони в някоя долчинка, за да не го парне куршумът. Кр. Григоров, Н, 69. Плесли Мехмед за миг забрави големството си, всичките си надежди за победа и по-висок чин, сви коня, избиколи насипа и се заслони зад него. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 463. Внезапно и Петър в гърдите си слабост / усети. / Нозе се подкосват и стинат; / до шипката той се засланя в умора / и чака. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 202. // Прикривам се, скривам се, обикн. зад нещо, за да не ме видят. Като се срамуваше от голотата си, той се засланяше под синорите, под трънките. Елин Пелин, Съч. IV, 79. Две човешки сенки се подкрадваха безшумно през Панковия двор. Те заобиколиха големия куп дърва за огрев, заслониха се към плевника и изчезнаха от погледа му. Д. Ангелов, ЖС, 137.