ЗАСЛЕДЯ̀ВАМ, -аш, несв. (остар.); заследя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Започвам да следя. – Добре, че не го пратих у дома. Ще го заследят и после – иди им разправяй, че си сглупил. Х. Русев, ПС, 168. А когато се мръкне, той отдалече усети присъствието на преследвачите и заследи движението им. Ив. Хаджимарчев, ОК, 418. Лицето на Спас стана строго и той заследи с поглед учителката. Й. Йовков, Разк. III, 8. Мария бавно стана от мястото си, приближи раклата. Щом скръцна капакът, и децата се ококориха, заследиха я. К. Петканов, ОБ, 28. // Диал. За момък или мома – ухажвам някого, домогвам се до любовта на някого, като му обръщам внимание. Тодора двори метеше, / Стоян през потен вървеше / и на Тодора думаше: / „Форли, Тодоро, метлана, / та си ма послед заследи.“ Нар. пес., СбВСт, 263. Загалил юнак, заследил / до двене руси девойки. Нар. пес., СбВСт, 282.