ЗАСЛУГУ̀ВАМ, -аш, св., непрех. 1. Започна да слугувам. Омъжи ли се жената – заслугува първо на мъжа си, а после и на децата си.

2. Започна да работя като слуга или слугиня. Някога момичетата от софийските села напускаха родните си места и заслугуваха още от малки.


Източник: Речник на българския език (онлайн)