ЗАСЛУ̀ЖВАМ1, -аш, несв. (остар.); заслу̀жа, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Заслужавам. Аз отивам на поклонение на самата Рила. Тя заслужва поклонение и заради светостта на легендата си, и заради своето диво, царствено величие. Ив. Вазов, Съч. ХV, 4. Той [Г. С. Раковски] праведно заслужва да го наречем баща на българската революция. НБ, 1877, бр. 70, 271. Който презира отечеството си и братията си, той презира сам себе си и заслужва презрението на всичко человечество. Пч, 1871, кн. 4, 52.
ЗАСЛУ̀ЖВАМ2, -аш, несв.; заслу̀жа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Започвам да служа. Свещеникът усърдно заслужи литургия след литургия. Елин Пелин, Съч. I, 71. Момчето каза тихо нещо и кучето заслужи.