ЗАСЛУ̀ЖИЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от заслужа1 като прил. 1. Който има заслуги. Заслужилият и до вчера почитан чорбаджия се видя изоставен. Й. Йовков, Ж 1945, 149. Отстрани висят като откъснати уши юбилейните сборници, издадени в чест на толкова заслужили хора. Елин Пелин, Съч. V, 50. Ястребов, верен и заслужил деец на партията, и досега не можеше да се примири с поражението си. Ем. Манов, ДСР, 65. Разполага ли изобразителното изкуство с необходимите средства за такова пълно изявяване на заслужилата личност? Ал. Гетман и др., СБ, 82.
2. Остар. В съчет. със същ. деятел, деец, учител, артист и др. У нас в периода 1944-1989 г. – почетно звание, с което са удостоявани дейци на изкуството, културата, науката, образованието и спорта за големи заслуги, постижения в дейността им. Той стана асистент, доцент, професор, заслужил, народен, герой. Р. Ралин, ВМ, 50. – Наказаха ли ме? – Ти да не искаш заслужил да те направят? В. Пламенов, ПА, 67. Участва [проф. Веселин Стайков] в ръководството на Съюза на българските художници и в неговите многобройни прояви. Удостоен е със званията „Лауреат“ и „Заслужил художник“. РИ, 2014, бр. 14 [еа]. Заслужил миньор. Заслужил артист. Заслужил деятел на културата. Заслужил деятел на науката. Заслужил майстор на спорта.