ЗАСЛУЖЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който заслужава уважение, почит; достоен. Тя потражи наново учителите си, залегна на четение и в малко време стана една заслужлива девойка. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 420. Сичкото злато и сребро на богатите са нищо при благодеянието на един сам заслужлив талант, който оставя вечно име на света. Д. Войников, РС, 283. Любезно и заслужливо е това занятие, когато учителят отговаря на всичко, що изисква то. Н. Попов, Ч, 1875, бр. 8, 352.