ЗАСЛУ̀ЖУВАМ, -аш, несв. (остар.); заслу̀жа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Заслужавам; заслужвам1. Нима, кажи, заслужува презрение / тоз, който след едничка добрина, / най-тежките простил би оскърбления. К. Христов, Т, 70.
