ЗАСЛУХТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; заслухтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. заслухтя̀л, -а, -о, мн. заслухтèли, св., непрех. Започвам да слухтя. Кирил се надвеси над дървеното стълбище, което води за сутерена, и отново заслухтя. Т. Харманджиев, КНВ, 480. Кольо Лисичето овърша, насипа не многото житце в хамбара си и заслухтя: какво ще става по-нататък? Ст. Марков, ДБ, 370. Жена му изпърво мълчеше, но после излезе на пътя и оттам по-свободно заслухтя. Ст. Даскалов, ЕС, 140. Една вечер в Румили настъпи суматоха: посрещаха някого. Съобщих това на Джем. Заслухтяхме, но не ни известиха нищо. В. Мутафчиева, СД, 197.