ЗАСЛЪ̀ЩАМ, -аш, несв.; заслъ̀на, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Затулям, закривам, засланям, заслънвам. И ето защо в неговите картини, както в гръцките статуи, дрехата наместо да заслъща формите на тялото, служи, напротив, да ги очертае и направи по-осезателни. К. Величков, ПССъч. III, 175. заслъщам се, заслъна се страд.
ЗАСЛЪ̀ЩАМ СЕ несв.; заслъ̀на се св., непрех. Диал. Скривам се, потулям се, закривам се; заслънвам се. Редките българи, които срещах, отбиваха се от пътя, щом ме видеха, или се заслъщаха в дюкяните си. К. Величков, ПССъч. I, 5. Съм в родний край: / .., / грей бедний дом, облян в зари, / и срамежливо като се заслъщат, / изкос ме гледат братя и сестри. К. Величков, ПССъч. II, 116.