ЗАСМЪ̀КВАМ, -аш, несв.; засмъ̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Започвам да смъквам нещо или много неща едно по едно; засвалям. Засмъквах куфарите и чантите, защото наближихме моята спирка. засмъквам се, засмъкна се страд.
ЗАСМЪ̀КВАМ СЕ несв.; засмъ̀кна се св., непрех. Започвам да се смъквам, свличам; засвличам се. Един [от носещите пианото] като се хлъзне, повличаше и другите. Целият сипей се засмъква надолу. Бл. Димитрова, ПКС, 291. Илийко, че кога затвори кръчмите, кога си тръгнал да ги отваряш? Тия думи сега дотежаха страшно много на душата му, може би защото никой не му ги каза. И той, сякаш повлечен от тяхната тяжест, се засмъкна надолу по баира. Ст. Чилингиров, ПЖ, 120.