ЗАСМЪРДЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; засмърдя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. засмърдя̀л, -а, -о, мн. засмърдèли, св., непрех. Разг. Започвам да смърдя; замирисвам1. – Туй кандило какво е засмърдяло? Пфу, духна го. П. Тодоров, Събр. пр ІІ, 128.
ЗАСМЪРДЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; засмърдя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. засмърдя̀л, -а, -о, мн. засмърдèли, св., непрех. Разг. С предл. на. Замирисвам3. Стаята засмърдя на изгоряло.
ЗАСМЪРДЯ̀ВА МИ несв.; засмърдѝ ми св., непрех. Разг. Замирисва ми. Засмърдя ми на обор и побързах да се отдалеча.
◊ Лани баба пръднала, сега <му> засмърдяло. Ирон. Вулг. Употребява се, когато някой прави въпрос за нещо несвоевременно, не когато то се е случило или го е засегнало, а когато всичко е отминало.