ЗАСМЪ̀РКВАМ, -аш, несв.; засмъ̀ркам, -аш, св. 1. Прех. Започвам да смъркам. Той се наваля на сенчица и болният му крак току се опружва. И види се, добре му стана тъй, че засмърка още по-жадно лулата и запремигва от сладост. Ст. Даскалов, ПЯ, 40. Миг понякога запре, / остави настрана перото и въвре / во табакерата два пръста и засмърка / емфие. П. П. Славейков, Събр. съч. ІІІ, 150.
2. Непрех. Започвам да подсмърквам. След малко се върна с подуто око, седна край огъня и засмърка: – Рашко, защо ме излъга? Турците не яли свинско, та ме набиха здравата. К. Петканов, ЗлЗ, 258. засмърквам се, засмъркам се страд. от засмърквам в 1 знач.