ЗАСМЯ̀ТАМ, -аш, св., прех. и непрех. Започна да смятам. И тя засмята на пръсти: – август, септември, октомври... декември... февруари, март... март! Ами че то вече осем месеца! Г. Райчев, ЗК, 85. Дъбов бързо записа цифрите и полугласно засмята: – Така... туй по туй... толкова... На толкова квадратни метра... толкова снопи... Х. Русев, ПС, 158. Децата се наведоха и засмятаха новата задача.