ЗАСОЛЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от засолявам2 и от засолявам се. В редица страни огромни територии са отпаднали от селскостопанския землен фонд поради вторично засоляване при напояване, водна или ветрова ерозия. П. Боянов, П, 122. Изучаването на режима на подпочвените води в напоителните системи е твърде необходимо, за да се предпазят поливните площи от заблатявания и засолявания. ВН, 1965, бр. 4364, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)