ЗАСРА̀МВАМ, -аш, несв.; засрàмя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя така, че някой да почувства, да изпита срам. Щях да изоблича госпожица Маринова, ала не искам да я засрамвам пред брат ми. К. Калчев, ПИЖ, 163. – Пазете се да ѝ не кажете „госпожа“, защото ще я засрамите. Ив. Вазов, Съч. ХХVІ, 79. – Не си щяла да говориш с него и си го засрамила пред момите... Елин Пелин, Съч. ІІІ, 121. – Засрамих детето... що ми трябваше да продумвам... Аслъ, нали е речено, че челяк колкото остарява, захваща да се вдетинява – каза бабата, ядосана на себе си, гдето засрами Анка пред майка ѝ. Ц. Гинчев, ГК, 136. Турчинът поиска съвсем да ма засрами пред света: той се приближи до мене, хвана ма за рамото и поведе ма насила. П. Хитов, МП, 8. Тогава зайкината реклà [на лисицата]: – Яз и одеве щех да заплювам, ами не искàх да та засрамвам пред зайчетата! Нар. прик., СбНУ LVІ, 28. // Обикн. с отриц. С постъпките и поведението си причинявам срам на друг човек, обикновено близък, който се чувства отговорен за делата ми; посрамвам. – Браво! Браво. Бе аз знаех, че ти няма да ме засрамиш. Й. Йовков, АМГ, 97. – Гиди, проклета дъще, ти ще ме засрамваш, а? Ив. Вазов, Съч. ІХ, 84. А Раковски все разпитваше: как са постъпили в тоя или в оня случай? Как са нападнали или по какъв начин са се оттеглили? И все прибавяше: „Браво! Не сте ме засрамили“. Ст. Дичев, ЗС І, 404. „Искам да станете добър печатар; при това уверен съм – не щете да ма засрамите.“ С. Бобчев, ЖФ (превод), 21. „Стоене, мари Стоене. / За тебе трабват дарове. / Сватбата да ти надара, / рода ти да не засрама.“ Нар. пес., СбВСтТ, 1045.
2. Причинявам срам на някого, като го превъзхождам, надминавам, изпреварвам с делата, качествата или умението си. Волските глави той разрязваше с бичкия. И показваше такова едно изкуство, такива тънки познания по анатомията, че можеше да засрами и най-опитния хирург. Д. Калфов, Избр. разк., 215. Старият Коджа Ибрахим скокна и заподскача като младо ергенче. Излезе насреща му най-младият хъш. – Хайде, Танасчо! Хайде да не те засрами Коджа Ибрахим! Ст. Дичев, ЗС І, 542. – Жив да си ми, сине! Ти засрами батювците! Ран Босилек, Р, 111. ● Обр. Всякой дом от тази улица може да засрами който щете дворец в Европа. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 49. Перущице бледна, гнездо на герои, / .., / ти с твойта смърт страшна и храбри моми, / Картаген надмина, Спарта засрами. Ив. Вазов, Съч. І, 179-180. засрамвам се, засрамя се страд.
ЗАСРА̀МВАМ СЕ несв.; засрàмя се св., непрех. 1. Изпитвам чувство на срам. Райка се засрами още повече и още повече наведе очите си към земята. Т. Влайков, Съч. І, 1941, 52. Държи се малко стеснително, лесно се засрамва и черви. Й. Йовков, А, 157. – Усойници! – изскочи дядо Костадин иззад навеса. От мене ако нямате срама, от децата си се засрамете, мари! Г. Караславов, Избр. съч. І, 313. Аз изтупах килима вън, на двора – боса, по чехли. Като видях Паунов, засрамих се, избягах горе и пратих Минка да го поканят да почака, докато се наглася. Г. Райчев, Избр. съч. І, 164. Магаре от срам разбира ли, та и той да се засрами. СбНУ VІІІ, 236. Гяволчето се засрамило и веднъга потънуло у водуту. Нар. прик., СбНУ ХLІХ, 392. // С предл. заради. Изпитвам срам поради недостойното или неуместно, несъобразително и под. поведение на някого. Приклекнало, момичето бе проснало назад разголен до коляното бос крак. Към тоя крак крадешком поглеждаше и Шукри Кушлиев. Садет се засрами заради Шефка. Б. Несторов, АР, 26. Ала очите на младата му жена бяха пълни със сълзи, не смееше да ги подигне. Засрами се тя много заради тетка си. А тетка Бисера все такива приказки измисляше, неуместни и глупави. Д. Талев, И, 379.
2. Обикн. св. Разг. Обикн. с отриц. Представям се зле с поведение и постъпки, така че изпитвам срам, срамувам се от себе си. След малко Спиро Анчев осъзнава какво си е помислил и се засрамва от себе си. В. Пламенов, ПА, 107. – Да не изгубим изборите... Да не се засрамим... Й. Йовков, ПГ, 260. В събота срещу неделя годежарите дойдоха. Старата Казълбашка не се засрами. Имаше изобилни и сладки ястия, виното беше отлежало и вкусно – вино от свое лозе. Г. Караславов, С, 84-85. Със своя уред и със своята работливост тя си мислеше, че и у най-чорбаджийската къща да иде, няма да се засрами. Т. Влайков, Съч. ІІ, 95. Колкото за изящните изкуства, сега вече не ни е страх, няма да се засрамим. Ал. Константинов, Съч., 235.