ЗАСРÈЩАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от засрещам2 и от засрещам се. Засрещането на центровете [на плата] в дясната и лявата страна се запазва напълно еднакво. Т. Кръстев и др., ТГДО, 135. От пръв поглед личеше уплахата им – току вадеха от пояса си стъклени плоски с жълта ракия, гълтаха от лютото питие за засрещане на болестта, за здраве. Г. Манов, КД, 14.


Източник: Речник на българския език (онлайн)