ЗАСРЍЧВАМ, -аш, несв.; засрѝчам, -аш, св., прех. и непрех. Започвам да сричам. Славинов се помъчи да прочете надписа и засрича като първаче: – Кръ... кръч... марница... Ро... ро... ди... Родина! К. Петканов, В, 250. Страниците на книжката бяха изпокъсани. Той отдръпна глава назад, както четат далекогледите, сетне неумело засрича словата. А. Христофоров, А, 207. Детето сложи показалец на редовете и засрича бързо. Л. Александрова, ИЕЩ, 193. Лиляна грабна писмото от полата на майка си, наведе се по-близо до листа и засрича. К. Калчев, ЖП, 269. – Не се плаши, не съм мечка стръвница, та да те изям! – ми скръцваше със зъби той, щом несигурно засричвах азбуката. Г. Белев, ПЕМ, 21. засричвам се, засричам се страд.