ЗАСТАВЛЯ̀ВАМ, -аш, несв. (остар., книж.); застàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Заставям1. „Множество родители са гордеят със своеволието на своите деца, считат го за твърда воля и заставляват слугите да му са покоряват.“ Знан., 1875, бр. 8, 124. Този способ [на четене] наместо да запознае децата с естественото значение на буквите, той ги заставлява да учат техните названия, с които те не знаят що да правят. Р. Каролев, РЗМ, 25. А когато такива грехове лежат върху една партия, най-малкото, което приличието я заставлява да направи, е да се държи по-спокойно. Бълг., 1902, бр. 508, 1.
– От рус. заставлять.