ЗАСТА̀ВЯМ1, -яш, несв.; застàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Карам някого непременно, задължително да извърши, да направи нещо; принуждавам. – Ние като лекарите сме длъжни да пазим професионална тайна... – Чудесно! – изсмя се гръмко Лина. – Заставят ви значи да пазите тайна. М. Грубешлиева, ПП, 281. Той е строг администратор, маниак по чистотата, заставя Н-чани да мият по три пъти в седмицата паважа пред домовете си и да боядисват оградите и фасадите на къщите си поне веднъж в годината. А. Гуляшки, ДМС, 127. Той повиква всекиго според възрастта и чина му и заставя всички задължително да заминат по-скоро. Й. Йовков, (превод) З, 1937, бр. 5492, 2. И така недоизказано приятно слива думите с едно удължено и меко „р“, че понякога нищо не ѝ се разбира. Тогава я заставям да повтори и потрети думите си. П. Михайлов, МП, 28. // Карам някого да извърши нещо против волята си, насила; принуждавам, насилвам. В очите му поглежда безмълвната молба да бъде сам, да не го заставят да говори повече. Й. Йовков, Разк. ІІ, 197. Аз си тръгнах. Но и нататък в ума ми се въртяха образите и на невярната съпруга, която заставяха чрез градушка юмруци в главата да възлюби мъжа си, и на мъжа. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 132. Охраната на брега откри навреме другите две лодки и с честата си пушечна стрелба ги застави да се върнат. П. Михайлов, МП, 30.

2. Правя задължително, неотменно нечие, някакво действие или някакво явление; принуждавам. Един остър лист я бодна в окото, просълзи го, зачерви го и това я застави дълго да се тъкми пред огледалото. М. Грубешлиева, ПП, 13. Само че татко се движеше отегчително бавно и тежко. Многото години, които носеше на гърба си, и задухата в гърдите му го заставяха едва-едва като костенурка да пристъпя. П. Михайлов, МП, 86. В него [Рилския манастир] са се стичали поклонници от околните села и градове. Това е заставяло проповедниците да превеждат и съставят поучителни слова на разбран народен език. Б. Пенев, НБВ, 44. // Ставам причина някой да направи нещо или да се случи нещо. – Господин Тихов, по-добре би било да се върнем, за да не заставяме Марийка да ни чака дълго. Ив. Вазов, Н, 72. Дерменджиев имаше някоя друга причина, която го заставяше да се държи така. А. Наковски, БС, 191. Задалата се опасност от север го заставяше час по-скоро да слага край на една вече победоносна война. А. Гуляшки, ЗВ, 237. Обстоятелствата заставят карловци да търсят своя поминък в занаятите и търговията. Ив. Унджиев, ВЛ, 21. Силите, които действуват по повърхнините на колоидните платинови частички, заставят молекулите на водорода да се разложат на водородни атоми. Хим. VІІ кл, 1950, 38-39. заставям се, заставя се I. Страд. от заставям. II. Възвр. от заставям в 1 знач. Церски се застави да мисли как ще организират жътвата, как ще се свърже с кооператорите. Кр. Кръстев, К, 74. Второто нещо, което е нужно за развиване на вниманието, е да си изработи човек умение да се заставя волево да съсредоточава вниманието си във всеки миг и върху кой да е предмет. Псих. Х кл, 91. III. Взаим. от заставям в 1 знач.

ЗАСТА̀ВЯМ2, -яш, несв.; застàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Спирам, възпирам някого, нещо да не върви. Извикна ся младий младожена: / – Я застави та сремска кочия, / та отвори врата и пенджери / да видиме зачто дни губиме, / дни губиме и коне мориме. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ ІІ, 122. // Спирам действието на нещо, някого. Пай говори Янинка девокя: / „Прости мене, куме и старокьо, / заставете таламбаси, / отворете пенджери, / послушайте како пиле пищи“. Нар. пес., СбНУ ХХІІ-ХХІІІ, 26. заставям се, заставя се страд.

ЗАСТА̀ВЯМ3, -яш, несв.; застàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Съединявам; наставям. заставям се, заставя се страд.

ЗАСТА̀ВЯМ СЕ несв.; застàвя се св., непрех. Диал. Съединявам се, събирам се. Облакът вече се надвеси и над Гороцвет, Чучулигово не се виждаше, не се виждаха нито Побит камък, нито Велков връх. Като че нататък беше тъмна нощ, като че небето и земята се бяха заставили. Кр. Григоров, ТГ, 76. Като маат с тия остри сабли, / от сили се сабли заставляю, / у живот са Марка намерили / и двамата с Марка се ставили. Нар. пес., СбНУ ХLІХ, 68.


Източник: Речник на българския език (онлайн)