ЗАСТАРЯ̀ВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от застарявам1. Със застаряването той бе станал сприхав. Ив. Вазов, Съч. ХХVІ, 38. Гласът ѝ беше приятен, гръден, лицето открито и приветливо въпреки застаряването. Й. Радичков, СР, 67. Косите над слепоочията му бяха съвсем побелели, бяха му паднали два зъба и това сякаш още повече подчертаваше застаряването му. К. Калчев, ЖП, 493. Броят на хората в трудоспособна възраст прогресивно намалява. От една страна, заради застаряване на населението, а от друга – заради емиграцията в държави, предлагащи по-добри условия за живот и работа. Утро, 2018, бр. 8494, 5.
ЗАСТАРЯ̀ВАНЕ2, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от застарявам2 и от застарявам се.