ЗАСТЍЛКА ж. 1. Пласт от някакво вещество, от някакъв материал, който застила нещо или повърхността на нещо; настилка. А днес този път [дворецът] бе съвсем неузнаваем – каменната му застилка изобщо не можеше да се забележи под дебелия килим от чемширени клонки, цветя и шарени черги. Ц. Родев, ЧК, 25. Наваляха тежки снегове. Дворът празнично свети с чистата си пухкава бяла застилка. Д. Бозаков, ДС, 113. Аз пак с юношески екстаз поздравявах Витоша и заоблаченото небе, през сивата застилка на което боязливи слънчеви лучи озаряваха мократа земя. Ив. Вазов, Съч. ХVІІ, 142. Асфалтова застилка.
2. Парче тъкан, материя и под., което служи за застилане, покриване; покривка, покривало. Бенковски щеше да забележи как свети от чистота и ред в тази „светая светих“ на учителката, щеше да зърне полицата с книги, шарената застилка върху леглото, която нямаше нито една гънка. Ц. Родев, ЧБС, 83.
3. Диал. Парче тъкан, с което се покрива отвор на чувал, когато е препълнен, за да не се изсипва съдържанието му. За чудо ѝ / престилката, / кат на чувал / застилката. Ц. Церковски, Съч. ІІ, 128.