ЗАСТЍНАЛО. Нареч. от застинал (в 3, 4, 5 и 6 знач.). Райка продължаваше да седи свита в самото кьоше, подпряла глава на стената. Отворените ѝ очи гледаха застинало. Рикоширал куршум беше прекъснал младия ѝ живот. Д. Ангелов, ЖС, 493.
