ЗАСТЍСКВАМ, -аш, несв.; застѝскам, -аш, св., прех. Започвам да стискам. Двете жени си застискаха ръцете. Майорът се почувствува поласкан. А. Страшимиров, Съч. V, 124. Слязох от коня, приклекнах и си застисках главата. А. Страшимиров, А, 191. Той се усмихна и застиска по-здраво десницата на приятеля си. застисквам се, застискам се страд., възвр. и взаим. – Па от страх ли беше, от какво беше – продължи бабата, – като се затръшка и застиска от сърце, хвана се за корема оная ти жена и завика. Ив. Вазов, СбНУ ІІ, 61.