ЗАСТÒЕН, -òйна, -òйно, мн. -òйни, прил. 1. Книж. Който е в застой (във 2 знач.), при който липсва прогрес, развитие. Периодът 2000-2005 година се определя като застоен за икономиката, доходите и жизнения стандарт на населението. Ив. Ангелов и др., ИБЕС [еа]. Да се разбере животът и да се изобрази той не в неговата застойна форма, а в неговото диалектично развитие, ето задачата на изящната литература в нейното отражение, изобразяване и възсъздаване на живота. Г. Бакалов, Избр. пр, 380-381.
2. Мед. Който е съпроводен със застояване на течност, обикн. поради запушване на някой кух орган в организма на човек или животно. Застойната жълтеница се обуславя от прекъсване проходимостта на жлъчните канали. М. Василев и др., ВБ, 413-414. Кислородната терапия и кръвопускането (при силни застойни явления) трябва също да се прилага, но умерено и внимателно. Л. Томов и др., СВВМ, 13. Застойна сърдечна недостатъчност.