ЗАСТРАСТÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от застрастя като прил. Остар. Който е обхванат от страст по някого или нещо; пристрастèн. Той само изпод вежди налудничаво погледна към влезлия Кънчев. И глух стон се изтръгна от гърдите му; той се затресе цял, като застрастен престъпник. А. Страшимиров, Съч. І, 242. И децата, и жената ги завладя демонът на филмовата страст. Жена ми и дъщеря ми почнаха да тичат от театър на театър, вбесени, застрастени, недояли, недоспали. Елин Пелин, Съч. ІV, 148-150.