ЗАСТРАСТÈНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Остар. Отвл. същ. от застрастен; пристрастеност. И работи неуморно, работи с някаква застрастеност. Т. Влайков, Пр І, 122. С голяма ревност и с някаква дори особена застрастеност се залови Младен като председател на тричленната комисия да върши кметската работа. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 161. Туй, което се вижда по всяка страница на книгата, е застрастеността у Радева да дири и най-малък повод, за да характеризира някого с всички чърти, по които може ла се предугажда една дарба или известна страст. Худ., 1909, бр. 10, 23.