ЗАСТРАСТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; застрастя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Правя така, че някой да бъде обзет от страст, предизвиквам, пораждам страст по нещо или някого. Яростната борба траеше вече няколко месеца. Тя застрасти целия лагер на противника. Ив. Вазов, Съч. VІІ, 108. Това прение застрастява и двата града и ги разделя на два враждебни стана. Ив. Вазов, Съч. Х, 155. „Защото да поведеш народа, трябва да го застрастиш. За черни очи няма да тръгне нито един селянин.“ Ал. Константинов, Съч., 195-196. застрастявам се, застрастя се страд.
ЗАСТРАСТЯ̀ВАМ СЕ несв.; застрастя̀ се св., непрех. Остар. Страстно се увличам по някого или в нещо, отдавам се на някаква страст; пристрастявам се. Книжовните му занятия поглъщаха всичкото му внимание, та нямаше време да се застрасти с партийни интереси. Ив. Вазов, Съч. Х, 56. През нощта на 19 февруари 1887 година в нашата кръчма се бяха заиграли рибари на комар. Пропяха първи петли. Но рибарите нехаеха: те се бяха застрастили в играта си. А. Страшимиров, А, 309.