ЗАСТРАСТЯ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от застрастявам и от застрастявам се; пристрастяване. И в общото застрастяване ний не долавяхме конкретните ужаси. Бълг., 1902, бр. 448, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)