ЗАСТРАХÒВАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от застраховам (в 1 знач.) като прил. 1. Който е осигурен със застраховка. При смърт на застраховано лице застрахователите ще изплащат обезщетение не по-малко от 7 годишни брутни работни заплати. ПИК, 2006, кн. 1 [еа]. Застрахованите автомобили и техните водачи получават обезщетение при всяка злополука.
2. Като същ. застрахован(ия<т>) м., застраховани(те) мн. Лице, осигурено със застраховка. Застрахованите имат право да използуват, както всички други застраховани при Чиновническото застрахователно дружество по установения ред неговите почивни станции във Връшец, Банкя, Хисаря. СБ, 1940, бр. 6, 164.