ЗАСТРАХОВА̀ТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Финанс. Застрахователен. Регламентиран бе и стажът на застрахователните деятели, при условие че са имали като главен източник за препитаване застрахователска дейност. ВН, 1959, бр. 2508, 2. При застраховане на недвижимо имущество има застрахователски риск.


Източник: Речник на българския език (онлайн)