ЗАСТРАША̀ВАМ, -аш, несв.; застрашà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. За нещо опасно, зло, неприятно – съществува възможност да се случа и да причиня зло, неприятност някому, представлявам опасност, заплаха за някого или нещо; заплашвам. Подир съобщението за нещастието, което застрашаваше Лалка, сърцето му се сви от ненадейна скръб и мъка. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 124. Пръскаме минутите си, а когато нещо застраши живота ни, ние виждаме, че не така е трябвало да се живее. Д. Немиров, Др, 66. Вероятно все пак ги респектирам. Виждат, че не съм от напористите, не застрашавам никого. – Има една опасност, която да създава уплаха... Но дали такава уплаха има, дали някой застрашава [Бешков], не зная. Ал. Гетман и др., СБ, 168. // Представлявам опасност, заплаха за изчезването, унищожаването на нещо. Турският феодализъм и национално потисничество спъват развитието на българския народ и застрашават самото му съществуване. Ив. Унджиев, ВЛ, 47. Тоя режим не само спря правилното развитие на нашия държавен живот, но застраши самото му по-нататъшно съществуване въобще. П. П. Славейков, Събр. съч. VІ (2), 353.
2. Със следв. изр. със съюз да. Създавам, крия опасност да стане, да се извърши нещо, вдъхвам опасения за нещо; заплашвам. Стените на стаята ставаха подвижни и се приближаваха и застрашаваха да я притиснат. Ив. Вазов, Съч. ХХVІІ, 145. След продължителни дъждове, които се сипеха упорито почти всеки ден и застрашаваха да умият прашеца на цъфналите череши, настъпи отново хубаво време. Б. Болгар, Б, 138. Но макар списанието да получило по-угледен външен вид, след влизането на Смирненски във Военното училище, то започнало да крета и застрашавало да спре. Г. Караславов, Избр. съч. ІV, 62. Личеше, че беше си пийнал, килнатата му назад черна мека шапка застрашаваше да падне. Д. Ангелов, ЖС, 88. – Ами едно прииждане на водите няма ли да застраши вилата от потопяване? А. Гуляшки, ДМС, 87.
3. Остар. Заявявам някому, че ще му сторя зло; заплашвам, заканвам се. Неуморимият Каблешков до него ден тичаше, проповядваше, учеше, обещаваше, застрашаваше. Ив. Вазов, Съч. VІІ, 136. Поднася ми телеграма. Застрашават ме. Моля, явете незабавно що да правя. С. Радев, ССБ ІІ, 30. Надзирателят заповяда да я [къщата] изпразним преди Коледа. Той ма застрашава, че ще прати человек, за да ни изпъди. П. Бобеков, БВК (побълг.), 52. застрашавам се, застраша се страд. Отначало те [богатите] са търпели недоволния проповедник, но после, виждайки, че тяхното господство се застрашава от духовно прогледналите маси – решават да го убият. Кр. Велков, СБ, 57.
ЗАСТРАША̀ВАМ СЕ несв.; застрашà се св., непрех. Диал. Изплашвам се, уплашвам се. Не грижи се, стадо, / тежко не заблявай; / от есенни бури / не се застрашавай... Ц. Церковски, Съч. ІІ, 31. Ка дошло полунош, дошел караконджолут на вратата и фанал да вика. Момата се застрашила. СГ, 1894, кн. 1, 363-364. Стоянка ся уплашила, / уплашила, застрашила. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ ІІ, 123.
– Друга (диал.) форма: застрешàвам.