ЗАСТРАШÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от застраша като прил. 1. Който е в опасност, изложен на опасност. Така изпратиха работниците от града своята другарка Митка Русева, загинала, за да спаси застрашен другар. П. Спасов, ХлХ, 298. Дали бе дошъл някой и бе донесъл някаква вест или вече дълго сдържаната тревога отведнъж бе избухнала и селото сега приличаше на застрашен мравуняк – людете бързаха по тесните, криви улички като уплашени мравки. Д. Талев, И, 575. // Който е свързан с някаква опасност. Бунтовниците обаче схващат маневрата и обръщат огъня на картечницата към застрашената посока. Л. Стоянов, Х, 136.
2. Спец. За биологичен вид (растение или организъм) – за който има условия и данни, че може да изчезне, поради което се ползва със специална закрила. В резервата има много застрашени видове птици. Δ Застрашени растителни и животински видове.
3. Като същ. Обикн. мн. застрашени <те>. Лица, изложени на опасност. По-скоро да върви, да не рискува повече, да предупреди застрашените! Няма друг изход – сам трябва да отиде! П. Вежинов, НС, 267. Стихията заливаше отново. Атанас Лукянов денем работеше в ремонтната работилница, а нощем с „Прангата“ – спасяваше застрашените. С. Северняк, ОНК, 38. – Отредите отдавна престанаха да бъдат само убежище на застрашените, а са единици от нашата въстаническа армия. Х. Русев, ПС, 132.