ЗАСТРÈЛКВАМ, -аш, несв.; застрèлкам, -аш, св. 1. Прех. Обикн. в съчет. с очи, поглед. Започвам да стрелкам някого с очи, поглед. Дивечки отново понечи да каже, че се намира памук у тях, но жена му го застрелка с очи. Б. Обретенов, С, 46. След обед въведоха Качо Брадата в стаята. Той застрелка неспокойно с кафявите си подвижни очи по нагъсто налягалите арестанти. Т. Харманджиев, КВ, 104.
2. Непрех. Рядко. Застрелквам се. А по шосето насреща като оси, подгонили се една друга, застрелкват мотоциклети към града. В. Ченков, ЗХ, 148. Изпъдени от неочакваните гости, прилепите от джамията застрелкаха покрай ушите на Илийка. Ст. Чилингиров, ПЖ, 116. А аз със пръчки подхванах / силно Неделча да бия. / Десет се пръчки счупиха, / през риза кърви застрелка. Ц. Церковски, Съч. ІІ, 214.
ЗАСТРÈЛКВАМ СЕ несв.; застрèлкам се св., непрех. Започвам да се стрелкам; застрелквам. Лястовичките се застрелкаха като совалки ту ниско, ту високо над покривите. Т. Харманджиев, КЕД, 90. Над покривите забухаха бухали, в тъмнината се застрелкаха прилепи.