ЗАСТРÈЛЯН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от застрелям2 като прил. 1. Който е улучен смъртоносно при стрелба с огнестрелно оръжие; прострелян. Закиска ли кукумявката върху запустяла стряха или камбана гръмне зад гърба му – Мойше тръпне като застреляна птичка. Ал. Константинов, Съч., 225-226. Единият нагази в блатото, простря ръце към двете застреляни патици. Елин Пелин, Съч. ІІ, 191. Застреляният неизвестен мъж се оказа виден престъпен бос.
2. Прен. Жарг. Непохватен, смотан. Писна ми от застреляни и задръстени натегачи.