ЗАСТРÈХВАМ, -аш, несв.; застрèша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Индив. Правя стряха над нещо; засланям. Къщата нарастваше. Плочите застрехваха, сякаш пазеха сянка на прясно варосаните стени. М. Яворски, ХСП, 365.
