ЗАСТРОÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от застроя2 като прил. Спец. За площ, терен, част от населено място и под. – в който има постройки, сгради. Всичко тук [в София] беше чуждо; и широката застроена улица, която водеше от гарата към вътрешността, и неразбираемият шопски диалект. К. Константинов, ППГ, 84. Тук е образцовият квартал. Сякаш тоя застроен кът от София е паднал от друг свят. РД, 1949, бр. 122, 2. Застроена площ. Застроена вилна зона.