ЗАСТРОÈНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Спец. Отвл. същ. от застроен. При проектирането трябва да се вземат предвид редица условия: релефът на терена, застроеността, формата и гъстотата на триангулачната мрежа и др. К. Груев, ПГ І, 45. Ако искаме да пазим природата, трябва да спазваме нормите на застроеност.


Източник: Речник на българския език (онлайн)