ЗАСТРУЯ̀ВАМ, -аш, несв.; заструя̀, -уѝш, мин. св. -уѝх, св., непрех. 1. Започвам да струя. По издълбания на дължина два километра водосборен канал вече заструи обилна бистра подпочвена вода. Ст. Поптонев, ОБЛ, 107. Княз Борис положи ръка на сърцето му, сряза китката на болния, и оттам бликна кръв, която заструи по пода. М. Смилова, ДСВ, 13. Всеки голям художник дири „своето слънце“. Онази светлина, която ще се прелее в творбите му, за да заструи от тях към хората. Е. Каранфилов, Б ІІІ, 63.
2. Диал. За вода или друга течност – завирам, зашумявам (Т. Панчев, РБЯд).
ЗАСТРУЯ̀ВАМ СЕ несв.; заструя̀ се св., непрех. Остар. Заструявам. В пусталите му бузи бързо се заструи кръв, очите му се свиха в две чертички. Д. Немиров, Б, 68. Щом новата кръв се заструила в жилите на стареца, той станал весел и игрив. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 66.