ЗАСТУДЯ̀ВАНЕ1, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от застудявам1 и от застудявам се; изстудяване.
ЗАСТУДЯ̀ВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от застудявам2 и от застудявам се. Слънцето захвана да изгрява и да залязва все пò на юг. И при първото есенно застудяване Мончовият дядо – пчеларят, заболя. П. Бобев, ЗП, 102. Той беше си наумил да спи в някой от камионите на реката, където често отиваше през лятото, но внезапното застудяване съвсем обърка сметките му. К. Калчев, СТ, 269. Мислех си тогава, че при големи застудявания човек също тъй може да се превърне в парче лед, неподвижно и мъртво. Й. Радичков, НД, 14. Често пъти обаче безпрепятствено нахлуващите от Източна Европа студени въздушни маси причиняват резки застудявания на целия район. М. Тошков и др., НР ІІ, 64. Настъпвали застудявания [през неозойската ера]. Големи области от земното кълбо се покривали с лед. Д. Божков, ПЖ, 20.