ЗАСТЪ̀ПНИК, мн. -ци, м. 1. Лице, което се застъпва за някого или нещо, което взема страната на някого или го защитава, покровителства, закриля; закрилник, покровител, защитник. – Имате грешка, момчета. Отвържете ръцете на доктора! Този човек е светец. – Що за птица е този? – обърна се поручикът към късото Павле. – Знаеш ли, че за такива застъпници като тебе има вериги? А. Каралийчев, НЗ, 108. Станал известен [Ботйов] и в кръговете на полицията, която виждала в неговото лице нещо като застъпник, като български хъшовски консул. З. Стоянов, ХБ, 203. В сегашния съвет всичките боили са застъпници на словото и кръста. А. Гуляшки, ЗВ, 123. От четири години насам Знаховски очаква и търси нова [служба], и щом се появи такава, подава прошение, тъпче прагове, за да намери ходатаи и застъпници, които да подкрепят постъпките му. Ив. Вазов, Съч. ІХ, 102. Забележете, че това говори един довчерашен застъпник на народа, на правото му за самостоятелен живот и развитие. П. П. Славейков, Събр. съч. VІ (1), 103-104. ● За светец или за свещеник или праведен човек – който се застъпва пред Бога, който се моли за някого. Защото Никола [Св. Николай] е само застъпник, пък светците Георги и Димитър са войскари. Вл. Свинтила, СЗЗ, 198-207. Децата майка им ги е раждала, тя да им бере грижата, а аз се моля за тях. Добре е, мисля си, че децата ми имат застъпник пред бога. М. Смилова, ДСВ, 38. С горчиви сълзи оплаквам покойния наш застъпник пред бога, отец Доросий. Ем. Станев, А, 154. Жителите на Преспа пълнеха църквицата от страх – бояха се да не би водите да погълнат построения от тях град, и още повече се надяваха на отеца Емилияна, когото смятаха за застъпник пред бога. Д. Талев, С ІІ, 276-277.
2. Лице, което представя и застъпва интересите на организация, партия, държава и под. в събрание, преговори и под.; представител. Целият градец беше възхитен от мисълта да има в областното събрание един свой съгражданин депутат и застъпник. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 23. Сега той [Левски] го водеше [Големия] със себе си, за да го изпрати в помощ на отец Матея, който бе комитетски застъпник в Търновско. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 395. На третия ден общинският слуга пак събра първомайсторите в общината и те подписаха, подпечатаха с еснафските печати пълномощието, което бе дадено на Лазар Глаушев и Андрея Бенков като на народни пратеници и застъпници. Д. Талев, ПК, 662. Високата порта не може да изпълни исканието на румънското правителство, щото румънският застъпник да са приеме у дипломатическото тяло в Цариград. НБ, 1876, бр. 17, 67. // Лице, което застъпва интересите на партия или отделен кандидат в избори; представител. Всяка партия, коалиция и инициативен комитет може да подаде едно или повече предложения, като общият брой на посочените застъпници за съответната кандидатска листа не може да надвишава броя на избирателните секции в съответния район. ДВ, 2014, бр. 29, 58. В деня на изборите той се позабави малко в разговор със застъпниците и с председателя. Δ Застъпникът на кандидат-депутатката откри пресконференцията.
3. Лице, което застъпва определени убеждения, идеи, схващания; привърженик, изразител. Основните възгледи и схващания, прокарани в Славянобългарската история, намират свои застъпници, които ги поставят на по-широка основа и заедно с това се домогват да ги изразят в една по-нова и по-съответна форма. Б. Пенев, НБВ, 62. Висока оценка неговото дело [на Васил Левски] получи от най-различни представители на националноосвободителното движение. Не останаха равнодушни към него дори застъпниците на консервативно-реакционното течение. Ив. Унджиев, ВЛ, 355. // Обикн. с несъгл. опред. с предл. на. Лице, което застъпва някаква научна теория, течение в изкуството и под. Явиха се и други застъпници на модернизма в нашата литература. Ив. Богданов, СП, 24. Става дума за Александър Поп; английски поет и философ, един от първите английски просветители в литературата, застъпник на класицизма. Н. Лилиев, Съч. ІІІ, 438. Инженер-геофизикът А. В. Золотов (ярък застъпник на теорията, че разрушенията са причинени от атомен взрив) е установил, че дърветата след експлозията са започнали да растат по-бързо. К, 1963, кн. 8, 18-19.
4. Рядко. Книж. Лице, което подкрепя, интересува се и се занимава с определена дейност. Малката България може да се похвали с един сравнително висок брой завършени и наложени застъпници на колоратурното пение. БНТ, 1941, бр. 209, 3. Тия дни световното диригентско изкуство загуби един от своите най-видни застъпници – французина Рене Батон. БНТ, 1940, бр. 202, 2. Младите са застъпници на новите модерни технологии.
5. Лице, което замества някого; заместник. Така училищното общество в Браила избрало на 21 септември 1869 г. за свои пълномощници Ст. Берон, К. Попович и Л. Радулов (техни застъпници – Н. Ценов и П. Минчович). М. Арнаудов, БКД, 108.
6. Юрид. В съдебен процес – защитник, заместник или представител, който застъпва интересите на своя довереник (Ст. Младенов, БТР).
7. Езикозн. Езикова форма (обикн. фонетична), която замества, измества друга, по-стара в процеса на развоя на един език или езици; рефлекс. Съществителните рамо, коляно и крило образуват форми за множествено число и с окончание -е, което е застъпник на старото окончание за двойствено число: рамо – рамена и рамене, коляно – колена и колене, крило – крила и криле. ГСБКЕ II, 1983, 109-110. Окончанието се среща в североизточната част на езиковата територия, където е еровият застъпник на старобългарската задна носова гласна.