ЗАСТЪРВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; застървя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Предизвиквам силно желание, влечение, страст у някого към или за нещо; настървявам. В Георги Търнева намерили около 800 лири, която плячка твърде много застърви башибозуците да са щурат по-ревностно из планината и търсят комити. З. Стоянов, ЗБВ ІІІ, 93. – Разкажи им за тая добра жена. И аз дори бих искал да послушам. – Че то и аз, както сега съм възбуден от тие спомени, па и мама както ни застърви... Т. Влайков, Съч. ІІ, 216-217. застървявам се, застървя се страд.
ЗАСТЪРВЯ̀ВАМ СЕ несв.; застървя̀ се св., непрех. Остар. Изпитвам силно желание, влечение за нещо, обикн. което съм опитал и ми се е понравило, харесало; настървявам се. Видях, че моята политическа рудница се изчерпва. Станах морализатор и с тази цел поглеждах и под леглата на хората. Застърви се публиката от скандалната хроника. Ив. Вазов, Съч. ХVІІІ, 123-124.