ЗАСТЪ̀РГВАМ, -аш, несв.; застъ̀ржа, -еш, мин. св. застъ̀ргах, св., прех. Започвам да стържа. Аз взех дъската, положих я на коленете си и застъргах със стъкло подметката. Ст. Чилингиров, ХНН, 21. Спотаено застъргаха мишки, зашумяха ту тук, ту там. А. Дончев, СВС, 87. Щом застържеше игличката [на грамофона] по изтърканата плоча, кака Цена като че се преобразяваше. Кр. Григоров, Р, 229. Па и яката, колосана твърдо, че като ми застъргала шията като трион. Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20, 61. Писалката отново застърга по хартията. Б. Априлов, СбСТ, 192. застъргвам се, застържа се страд.