ЗАСТЪ̀РГВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от застъргвам и от застъргвам се. Отделът се нарича „краен контрол“. Задължение на жените тук е да открият и най-дребните дефекти: свистене, съскане, застъргване [на грамофонната плоча]. Отеч., 1978, кн. 13, 34.