ЗАСТЪРЧА̀ВАМ, -аш, несв.; застърчà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. Започвам да стърча. Жени залисаха пак кумицата и Станчо застърча пак самин. Елин Пелин, Съч. ІІ, 19. Показа ни се мястото там, на една висота, дето в скоро време ще застърчи над боровете летният чамкорийски княжески дворец. Ив. Вазов, Съч. ХV, 123.