ЗАСУ̀КВАМ2, -аш, несв.; засу̀ча, -еш, мин. св. засу̀ках, св., прех. и непрех. Приемам, поглъщам, обикн. мляко, като суча, бозая; всуквам1. засуквам се, засуча се страд.
◊ Засуквам / засуча с (от) майчиното си мляко нещо. Притежавам, имам някакво нещо (умение, навик, дарба и др.) от рождение. Има си и парици скътани, а зимникът му пращи от имане. Търговска майка. От род е човекът. В кръвта си го има и от майчиното мляко го е засукал. Чудомир, Избр. пр, 229. Но в нас / бездънна като вечността – / гори любов към таз земя напукана. / Със люлчините песни иде тя / и с млякото, което сме засукали. Хр. Радевски, ВН, 15.
ЗАСУ̀КВАМ3, -аш, несв.; засу̀ча, -еш, мин. св. засу̀ках, св., прех. Започвам да суча, да увивам, да завивам1 нещо; усуквам. засуквам се, засуча се страд.
ЗАСУ̀КВАМ4, -аш, несв.; засу̀ча, -еш, мин. св. засу̀ках, св., прех. 1. Увивам, суча, вия нещо; усуквам, завивам2, навивам. Една жена седеше на шосето и предеше. Завърти вретеното, плюне си на пръстите и засуче вълнената нишка. Н. Хайтов, ШГ, 233. Аз вдянах кълчищен конец, наплюнчих го и засуках. Кр. Григоров, ОНУ, 22. Тя [загребващата ламарина] загребва въртящото се заедно с масата захарно тесто и го засуква на руло. Ас. Генадиев и др., ТЗ, 37. // Подгъвам, обикн. ръкав или друга крайна част на дреха, облечена от човек; запретвам, навивам. И когато въоръжените ратаи заградиха и вързаха ръцете на ромеите, боляринът Иванко си засука ръкавите и викна: – Радомире, донеси ми тежкия меч! А. Каралийчев, ПГ, 99. Вие искате, като боднеш лозовата пръчка в земята, веднага да потече виното от нея! И аз искам, ама не може. Копаеш я, пръскаш я, па тогава засучеш крачоли да мачкаш гроздето. Ил. Волен, МДС, 229. – Оня ми ти войвода. Отиде на овчарското пладнище, дръпне костурата и овчарят засуква скути да коли и върти на шиш най-хубавото шиле. З. Стоянов, ХБ, 60. Станал една утрин [Господ] рано, засукал поли и ракаи [ръкави], зел мотиката в ръце, направил кал, та почнал да праи луге. Нар. прик., СбНУ ХV, 91. Либе Петкано, Петкано, / я рани заран по-рано, / засучи свилни скутове, / омеси бели кравае. Нар. пес., СбНУ ХLІV, 209-210.
2. Прен. Разг. Говоря със заобикалки, объркано, сложно, без да назовавам нещата направо; усуквам, увъртам. Рекох, ще се пресрамя да ти кажа една дума, пък ти, ако щеш, чуй! – Е, казвай де. Ти каквото отдалеч го засука! П. Тодоров, Събр. пр ІІ, 168. – Лъжецът знае, че постъпва нечестно и прикрива порока си, а заблуденият винаги воюва за убежденията си. – Много го засукахте – махна уморено с пълната си ръка Петко Сланината. Й. Гешев, ВТ, 42. Но този старец като че ли пò умееше да засуче защитата си в полза на доверителката си. К. Калчев, СТ, 236.
3. Диал. Възвивам, тръгвам на някоя страна; завивам2, завръщам, свивам (Н. Геров, РБЯ). Засука надясно. Н. Геров, РБЯ ІІ, 125. Един злочинец, кой му еще от по-преди жалал смрът, засука с остър свои нож по врата му така [на осела], да е кръв потекла като поток. БДн, 1857, бр. 8, 32.
4. Диал. Замахвам2, замервам2. Засука, та го удари. Н. Геров, РБЯ ІІ, 125.
5. Диал. Искам много, искам скъпо за нещо. Засука ми по пет гроша за оката. Н. Геров, РБЯ ІІ, 125. засуквам се, засуча се страд. Пръгаво тяло може или да се смачка, или да се свие, или да се изопне, или да се засуче и като се остави свободно, ще са изправи пак в пръвото си положение. Н. Геров, ИФ, 187. Тука бурмата са засуква. Г, 1863, бр. 10, 73.
ЗАСУ̀КВАМ СЕ несв.; засу̀ча се св., непрех. 1. Извивам се, завивам се, като се суча; усуквам се. Характерните външни признаци на фосфорно гладуване [на растенията] са следните: периферията на листата се засуква, като се покрива с широки виолетови и червеникави петна. Д. Георгиев, ТЖР, 25. Докато се опомни, прикачиха въжето на шията му. Черен кърсердарин дръпна силно краката му, след това тъй го залюле, че въжето се засучи. К. Петканов, Х, 175-176. Крачолите на панталоните му се засукват нагоре и откриват връзките на долните му гащи. Св. Минков, РТК, 136-137. Кичур коса постоянно се засуква на челото и разваля прическата.
2. Диал. Увъртам се, подмилквам се пред някого; усуквам се. Видиш ли как се подмаза на ония предишните големци, а сега като куче се засука покрай тоя. Ст. Даскалов, ЕС, 346.
3. Диал. За човек – завивам ръкавите или краищата на дрехата си; запретвам се. Се запрегнах, се засуках; / та си месих погачица. Нар. пес., СбНУКШ ч. ІІІ, 110.
4. Диал. Правя замах, за да ударя някого или нещо; замахвам, замахвам се. Когато пък една нетърпелива жена веднъж си палела пещта да си опече хляб, и лопатата ѝ допирала откъм опашката и се закачала о свода на небото, то тя се обръща и се засуква да промуши свода му. СбНУ XIII, 183.
◊ Засуквам / засуча мустак1 (мустака си, мустаците си). Разг. 1. Изразявам самочувствие, самонадеяност и задоволство от нещо (обикн. придружено с характерно движение на ръката при мустаците). Мъжете избухнаха в смях, поръчаха още вино и засукаха мустаци. К. Петканов, МЗК, 66. – Ами война ще има ли? – Война? Ще има. Славна война ще бъде! – И бай Цано засука войнствено дългите си мустаци. П. Здравков, НД, 61. 2. Самост. или с предл. на (към). За мъж – заглеждам някоя жена и се стремя да ѝ покажа, че я харесвам (обикн. придружено с характерно движение на ръката при мустаците). Тя прихва от смях, бай Ганьо възхитен, засуква левия си мустак и си заклатва главата. Ал. Константинов, БГ, 12-13. 3. Изразявам недоволството, яда или смущението си от нещо или някого (обикн. придружено с характерно движение на ръката при мустаците). Засуквам / засуча мустак2. Разг. За мъж – почвам да се стремя да се харесам на момите, почвам да ергенувам. Засуквам / засуча ръкави. Разг. Залавям се усърдно и усилено за работа. Внасяме пакетите в хола и засукваме ръкави. Предстои ни първото сглобяване на лодката. П. Незнакомов, МА, 38.