ЗАСУМТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; засумтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. засумтя̀л, -а, -о, мн. засумтèли, св., непрех. Започвам да сумтя. Стефан сведе глава и засумтя. Й. Вълчев, СКН, 28. Мъжът засумтя, запъшка и в тъмнината се чуваше как той едно по едно сваля дрехите си и ги слага върху стола. Елин Пелин, Съч. ІV, 198. Четниците засумтяха. Сандански повиши глас: – Да дойде, бре! А. Страшимиров, Съч. V, 263. – Знаеш ли, ще ти подаря няколко писма. Бонка каза това и някак необичайно силно засумтя с носа си. ВН, 1960, бр. 2605, 4.