ЗА̀СУХА ж. Разг. 1. Суша, засушаване. Момичето бдеше над цветята в градината. Плевеше лехите им. Поливаше ги при засуха. Г. Русафов, ИТБД, 81. Полето беше още безлюдно. Хората не искаха в тая засуха да почват есенната оран. П. Славински, ПЗ, 145. Към полунощ сънувах, че вървя край синора на нашето лозе, дето прекарвахме горещините и засухите. Ем. Станев, А, 27. Лятно време, през засухите, е приятно да се пътува през такава зеленина. Г. Караславов, Избр. съч. ІІІ, 99.
2. Сухота, засъхване, изсушаване, изсъхване (на гърло, уста, език). Остър усет на присвиващ гърдите спазъм и засуха в гърлото го накараха да си спомни за кладенчето в дола. ЗЗн, 2016, бр. 1 [еа]. Топлината се увеличаваше, засуха стягаше гърлото ми, воденичен камък лежеше на гърдите ми. Хип., 1931, кн. 9-10, 399.
– Друга (диал.) форма: засу̀ха.