ЗАСУША̀ВАМ, -аш, несв.; засушà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св. 1. Прех. Правя нещо да стане сухо, да загуби влажността си; изсушавам. Влагата бе по-неприятна дори от хапещия зимен студ. Тогава те излизаха навън, за да се поразтъпчат и засушат краката си. П. Вежинов, НС, 5. Жаждата на пустинята засуши езика ѝ. Ст. Загорчинов, ЛСС, 34-35.
2. Непрех. За време, сезон – засушавам се. Времето засушаваше и ако бяха старите времена, сигурно мъжете щяха да се съберат да гонят змей нощем. Защото е известно, че змейовете пият водата на облаците, затова няма дъжд. Й. Радичков, СР, 154.
3. Само безл. засушава, засуши. Засушава се. Седмица-две не е валяло, засушава. засушавам се, засуша се страд. от засушавам в 1 знач. Нарязаните плодове се засушават и се добавят в сладкиша.
ЗАСУША̀ВАМ СЕ несв.; засушà се св., непрех. 1. Ставам сух, загубвам влажността си; изсушавам се, изсъхвам. Старшията: – Аде попей сега да те чуя! Климе: – Не може бе, гракланот ме болит. Па и плюнкава ми се засуши! Хр. Смирненски, Съч. ІІІ, 65. Земята се беше засушила, а трябваше да се преорава за новия тютюн.
2. За време, сезон – протичам, преминавам без валежи. Свърна се времето, засуши се, та изгоряхме. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 432. Есента се засуши, хората очакваха дъжд, но дъжд не капна нито капка една. Кр. Григоров, Н, 24. Времето през август е сухо и горещо, в много райони на страната се засушава.
3. Само безл. засушава се, засуши се. Настава суша, става сухо; засушава. Първите дни на септември бяха горещи. Беше се засушило и отмалялата река нощем едва шумеше. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 441. Разсадът се беше захванал, но искаше вода. Засуши се тая година. Земята изпръхна. Б. Несторов, АР, 93. – Нали се държат слабо коренчетата ни [на пшеницата] – щом се засуши, и ще загинем. П. Бобев, ГЕ, 151. През втората половина на месеца се засушава.