ЗАСУШÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от засуша като прил. 1. Който е сух; изсушен; изсъхнал. Слънцето печеше над засушената земя и клонеше към пладне. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 95. – Ихуу! – провикваше се младеж, скачаше, въртеше се в кръг, па замахваше с такава сила, че откъртваше цели буци от засушената пръст. Кр. Григоров, Н, 126. – Елате, елате! – зовеше реката. – Аз нося влага, много влага. Вземете я. Хората я разбраха, прекопаха вади и отведоха водата до засушените ниви. П. Бобев, ЗП, 116. // За растение – който е станал сух; изсъхнал. Хълмовете бяха бляскави от росата, бели пеперуди летяха над ливадите и кацваха предпазливо по засушените клончета на храстите. П. Вежинов, НС, 76. Небе пустинно, прашно, с цвят оловен / над засушени жлътнали жита. Н. Ракитин, С ІІ, 73. Лозето било много изгазено от зимата и беше засушено. СбНУ ХІ, 129.
2. За район, област – който има сух климат, в който няма достатъчно валежи. Той имаше проект, как да се освежи с изобилна вода засушеният Шуменски край и как да се умножи поливната площ в много селски райони. А. Гуляшки, ДМС, 287.