ЗАСЪБА̀РЯМ, -яш, св., прех. Започна да събарям. Взе един стрък [маточина] и с него заобира от брадата си налепилите се пчели и внимателно ги засъбаря в шиника. Т. Харманджиев, КЕД, 163. Престъргали на косъм десетина буки край пътя, запримчили върховете им с въжета от повет и засъбаряли ги. Н. Хайтов, ПП, 13-14. засъбарям се страд.
ЗАСЪБА̀РЯМ СЕ св., непрех. Започна да се събарям. Из планинските клисури се разнесе страшен, нечуван гръм. Ехото повтори, сякаш скалите се засъбаряха. Д. Марчевски, ДВ, 193.